Колкото по-условна е била любовта на майката към детето, толкова по-вероятно е индивидът да се сблъска със стрес, самота и проблеми във взаимоотношенията си като възрастен. 
Когато една майка оттегли любовта си от детето поради негови грешки или изисква от него да се държи по начин, по който й харесва, прекалено критична е…, детето научава, че то не е обичано безусловно и за да получи тази любов, трябва да се откаже от себе си. И от този момент се ражда болка.
Болка от липсата на задоволяване на емоционалните ни нужди, болка от прекъсване на връзката с автентичното ни Аз, което трябва да бъде погребано, защото на този етап гледаме на любимата си майка като на съвършенство и не искаме да я предизвикваме.
Болката и чувството, че не сме достатъчно добри, никога не ни напускат, ние просто развиваме механизми за справяне и прикриване. 
Болката продължава с мания дали майката е щастлива и доволна от нас или не, защото на най-дълбоко ниво всяко дете вижда родителя като неразривен елемент от себе си. В резултат на това се превръщаме в угодник на хората или контролиращ и нуждаещ се човек. 
Изпитваме вина да кажем „не“, да поставим себе си на първо място, превръщаме се в отличници и работохолици, които трябва да се докажат, намираме комфорт в храната 
или я използваме като наказание.
Момиче, което е израснало с емоционално или физически отсъстващ баща, е много по-вероятно да стане свръхнезависима и мъжествена жена на по-късен етап. 
Ако бащата е бил хаотичен и непредсказуем, то тогава тя ще бъде привлечена от червените флагчета 
при мъжете и безопасността и спокойствието ще я отегчават. Емоционалната нестабилност у мъжа я кара да се чувства като у дома си, защото тя задейства познатите чувства от нейното възпитание и детство.
За нея е трудно да пусне грешния мъж, защото това засилва чувството, че е изоставена от баща си и ако може да поправи този мъж, тя автоматично преправя баща си и историята в главата си, че не заслужава любов. Този тип момичета несъзнателно изоставят женските си дарби и едновременно с това поставят постиженията на пиедестал, което ги прави изключително тревожни и накрая на силите си. 
И това е така, защото никога не можеш да намериш истинска човешка любов в постижения и придобивки. 
В момента, в който излекуваш вътрешното си дете, така че то да се чувства безусловно обичано и вече да не се нуждае от одобрение и извинения от други лица, за да се почувства пълноценно, това е момента, в който всичко се променя. 
Ти се свързваш със себе си отново. 
Ти започваш да живееш свободно и автентично. 
Ти ставаш ти и това е твоята сила! 
От Диди с Л 
бов!